"СОФИЙСКИЯТ МОДЕЛ", АМТВ, 2014

Казват, че новите течения в изкуството се забелязват първо в архитектурата. Ако е така, тогава по какво течение се носи днешна София? Каква е съвременната българска архитектура? Има ли стил? Има ли име за този стил? „Псевдо Пост Модернизъм” или „Пост Соц Реализъм” ? Възражда ли се утопията на „градинския град” от плана „Мусман” ? София вписва ли се в някаква рамка или всичко е една калкулация, подчинена на икономическите тенденции за „растеж на всяка цена” и „Принципът на квадратния метър”– Щом има свободни пари, всяко празно място трябва да бъде застроено!

Каква е концепцията за развитие на съвременна София? Имаме ли градоустройствен план ? Защо България днес прилича повече на бивша съветска република отколкото на европейска държава ? Какви са работещите модели за София? Трябва ли да чакаме поредния месия- политик или милиардер, който да построи нещо или завинаги ще зависим от евро субсидиите за да закърпваме дупките от време на време? Не се ли очаква от нас да имаме собствена визия за нашата столица? Откъде можем да вземем идеи как да стане това? Има ли европейски модели за устойчиво развитие на град като София?

В европейски градове като Виена и Торино, които са световни модели за устойчиво развитие, дискусията за развитието и най-вече промяната и адаптацията на градовете към глобалната култура не е спирала от 30 години. Така тези градове изграждат свой собствен образ, който се променя във времето, но носи и традицията на миналото.Това са два примера не толкова за стандарт и икономически растеж, а най-вече за воля за промяна и адаптация с времето. Какво можем да научим от тях? Въпреки, че всички го повтаряме България не е мафиотска държава. Италия е мафиотска държава, но въпреки корупцията, организираната престъпност, икономическата криза и политическата нестабилност, Италия дава пример за това как трябва устойчиво да се развива един град. Днес в Торино градската среда се трансформира според изискванията на времето. В градския урбанистичен център „Метрополитано” всички специалисти, организации, институции и жители на града имат право на мнение. Най-футуристичните идеи на младите архитекти и урбанисти се сблъскват с традиционните идеи на бизнеса и общината, но последната дума имат гражданите. Хората не са просто най-ценният ресурс на един град. Хората не са ресурс за машината на цивилизацията, те са създателите на тази машина, тя е създадена за да им служи. Всяка наука и технология има само една крайна цел – да подобрява живота на хората. Торино е жив град, град във развитие.

София винаги е била сравнявана с Виена, но днес това сравнение е само спомен от началото на миналия век. През целия 20—ти век Виена е пример за град , който активно регулира и контролира жилищното строителство според плановете за развитие на града. Виенската политиката на градоустройство е гъвкава и се променя заедно с хората. Виена е град в който архитектурата изразява духа на гражданите си. Духът на Виена е духът на хората , които са живели там през вековете до днес. Не е случайно, че днес Виена винаги е в първите места в класациите за най-добър град за живеене. Градовете преди всичко друго са за живеене, после идва икономиката, туризма и всичко друго. Виенският модел е моделът на виенчани, това е техния принос в многообразието на Европа. София може да научи много от Виена, но трябва да изгради своя собствена визия. Визия, която да изразява духът на софиянци. Защото ние не сме просто европейци, ние сме българи, и като българи сме уникални. Какъв е Софийският модел на градоустройство? Оказва се, че това е моделът на града-градина на архитекта Ебенезър Хауърд. С узаконяването на плана „Мусман" през 1938 г. кметът инж. Иван Иванов има амбицията да изгради София като един „градински град” с развитата мрежа от паркове и озеленени части на града чрез един своеобразен „зелен ринг". В зоната извън тях се предвижда нискоетажно, озеленено жилищно строителство. Мощен „зелен клин" осигурява осигуряват „продухването" на града между Витоша и Стара планина. Доразвита е железопътната мрежа, а в плана са означени дори и няколко „автомобилни гари”. Задачата е възложена на немският архитект проф. арх. Адолф Мусман, но отново без необходимата дискусия и обществено съгласие. Планът Мусман още в началото предизвиква противоречиви оценки и явна съпротива сред българските архитекти и никога не е реализиран напълно.

София посреща 100-годишнината от обявяването й за столица без нов градоустройстройствен план. За 110-ата си годишнината още няма нов план, но поне пада комунизмът. През 1998 г. Народното събрание приема закон за разработване на нов Общ градоустройствен план на София. Според сайта на Софийска община, ”с разработването на този план столичният град влиза в XXI в. и се отваря възможността за поглед в бъдещето в дълготрайната общоевропейска перспектива. Гражданинът отново започна постепенно да чувства и възприема града като „свой", където може да очаква, да изисква и да участва, а не „техен" - на бюрократите и управляващите.” Дали това е така обаче могат да кажат само гражданите на София и то не сегашните, а бъдещите. Защото те ще са принудени да живеят с това, което ние им оставим. Градът не е само наш, той принадлежи едновременно на дедите ни и на децата ни…