"СОФИЯ ТЪРСИ АРХИТЕКТУРА" , АМТВ, 2014

Накъде върви съвременна София ? Към Виена или към Истанбул? Дали прилича на Европейски град или по-скоро на типичната столица на бивша съветска република? Какъв е Планът за развитие на София ? Мина ли времето на грозните кооперации от 90-те, ламаринените реклами, плетениците от кабели, остъклените тераси и изолираните цветни кръпки? Кога ще изчезнат паркиралите коли по счупените плочки на разбитите тротоари ? Нима Планът на София е План на Цветната Кръпка? Има ли цялостна концепция за София или просто периодично се усвояват европейски средства за запълване на дупки? Дали София търси своята архитектура и къде ?

 Столичната община е обявила конкурс за нов облик на центъра на София. Конкурсът е финансиран с пари от Европейския съюз, а целта му е с избраните проекти да се кандидатства за евро средства в размер на 50 млн. евро. Победителите започват да проектират и си разделят проектантски хонорар от 900 000 лв. Надеждите са през 2016г. София да има един обновен център, но въпросът е Кой решава как да стане това? Възможно ли е да има истински дебат днес в България? Как може да се обедини цялата палитра от мнения в обща визия? Възможно ли е да се произведе съгласие? Работещият модел на подобни дебати в Европа включва общината, бизнеса, гилдията на архитектите, граждански организации и всеки, който има мнение. Идеята е да се чуе мнението на всички заинтересовани страни, за да мога след това властимащите да вземат решение. В този случай решението вече е взето и резултатите доведоха до противоречиви оценки сред професионалната общност.

Дискусията за градовете е най-висшият израз на политическа зрялост, защото не приема безкритично глобалните тенденции за свръх растеж и „мисли локално” , но създава глобални модели. Именно тази постоянна дискусия създава едно усещане за общност, за критерии за визия, концепция и посока. Всяко мнение е важно и само от палитрата на цялото многообразие се ражда и визията за града. И това преди всичко е визията на хората, които живеят там, а не визията на известен архитект с международни награди. Дискусията за градовете е „Производство на съгласие”. Дискусията за София трябва произведе „Обществено мнение” и даде отговори: Каква е визията за бъдещето на града? Има ли концепция за това? Как настоящето и идеите за бъдещето се вписват в контекста на традицията? Има ли диалог и дискусия за визията на София? Какви са критериите за развитието на града? Какви световни и европейски модели се взимат за пример? Кои са активните групи от хора , които участват в този диалог? Каква е връзката между гражданите, общината, бизнесът и професионалистите? Кой има право на мнение? Има ли нова вълна на българската архитектура? Кой, Къде и Как търси архитектурата на София ?
  Най-важните критерии за всеки урбанистичен проект са как се вписва в контекста и каква е новата концепция , която носи. Контекст и Концепция. Традиция и устойчиво развитие в една ясна посока. Ако тези критерии липсват, каква е целта на конкурсите? Да се усвоят евро средствата! Да се строи в името на икономическия растеж ! Да се създават работни места и да се отчита дейност. Без критерии всеки конкурс започва да търси проектанти вместо проекти. Въпросът отново е КОЙ? Кой решава? Кой управлява? Кой поема отговорност за това как ще изглежда градът след 20 години? Кой носи отговорност за градоустройственият хаос от последните 20 години? Ако никой не е отговорен, не сме ли отговорни всички. Ако няма ясни критерии, закони, правила, тогава какво ни носи бъдещето? След като залозите са на масата, и е ясно ,че не става въпрос само за усвояването на 50 милиона евро, а за инвестиция в бъдещето на София като лицето на България, то неминуемо въпросът става и морален. Въпросът отново е Кой?