"НОВАТА ВЪЛНА НА АРХИТЕКТУРАТА", АМТВ, 2014

В едно отношение съвременна София е в челните редици на Европа. Основната цел на софийското строителство е максимум застроена площ. Никакви естетически, функционални и социални критерии не издържат пред този устрем. Строежът на нова България се случва в буквалния си бетонен смисъл пред очите ни. Всяко празно място се застроява на всяка цена. След строителния бум в София над 120 хиляди апартамента стоят празни. Столицата е с най-голям брой необитавани апартаменти и къщи в страната. Те са 20% от жилищния фонд , показа преброяването от 2011-та. Но дали нещо се е променило днес? София със сигурност „Расте”, но „Старее”… или поне „Не Младее”.

Според Аристотел, във време на морален упадък и безпътица единствените модели на поведение са най-изтъкнатите граждани. Хората, които дават пример и които създават работещи и успешни модели. Кои са най-успешните архитекти и урбанисти в съвременна България ? Има ли „Нова Вълна” в българската архитектура? Какво обединява Група Град, Трансформатори, Architecture week и What Association ? Каква е тяхната концепция за София? Какви са работещите модели за градовете днес? Кой търси архитектурата на София?Великите градове са съвкупност от хиляди индивидуални идеи разхвърляни в пластовете на времето, но винаги с едно общо чувство, една обща психогеографска концепция, която описва града с една дума. Рим…Лондон…Барселона…Атина…Париж… Градовете освен технологии и конструкции са и нещо друго.Те разказват своите истории. Но те не са музеи и се променят постоянно. Именно това ги прави живи. Всяка промяна трябва да уважава традицията и да се вписва в нея.

В една реклама на часовници се казва, че ти не притежаваш този часовник, а просто се грижиш за него заради следващите поколения. Това ли правим ние с нашите градове? Какво ще завещаем на следващите поколения ? Нали всичко зависи от нас ? Градът е град на хората, не на сградите или на булевардите… Въпросът обаче, е на кои хора е градът ? Кой взима решенията за бъдещето на София? Дали тези решения изразяват „общественото мнение” или го формират? Когато аргументите свършат, а критериите не работят, единственият работещ принцип е властта. Властта във всичките си форми взима крайното решение. „Ултима Рацио Регум” , това е било гравирано на оръдията на Луи 14-ти - ”последният аргумент на кралете”. Днес не оръдията , а парите са последният аргумент за развитието на градовете. Бизнесът регулира политиката, това е днешната реалност. Световните столици са градове на парите.Проблемът е, че безразборното строителство „на парче” и „принципът на квадратният метър” са лоша инвестиция.

Ако няма идея, ако няма концепция, която да уважава традицията на София - какъв е смисълът на самоцелния растеж? Новата вълна на архитектурата продължава да се сблъсква със старата стена. Дискусията за градовете е „Производство на съгласие”. София е построена от софиянци, от хора, които са обичали своя град си и са се гордеели с него. София е на хората, не на политиците или на бизнеса. Градът е визия, която се ражда само в дискусия, в която участват всички.